Ben Wener от The Orange County Register наскоро е интервюирал Bruce Dickinson от Iron Maiden. Няколко откъса от техния разговор можете да видите отдолу.

Orange County Register: Как би характеризирал метъла сега?

Bruce Dickinson: Един вид направи пълен оборот. Освен, разбира се, че сега, повече от всякога, публиката може да притежава музиката по-лесно, заради интернет и свалянето, и подобни неща. Публиката има голям избор сега. Заради това е и наистина окуражаващо, когато видиш как билетите за концертите ти се продават като топъл хляб. И без реклама по радиото, по телевизията не можеше да се издаде албум. Е, сега вече може…

Orange County Register: Но последният албум е сборен с най-големите Ви хитове (‘Somewhere Back in Time: The Best of 1980-1989’).

Bruce Dickinson: Да, и е предназначено за хора, за които групата е нова, които се нуждаят от някаква насока кое да чуят първо. Всъщност, това което наблюдаваме е глобален феномен, който е причинен от комуникация от уста на уста, а това е безпрецендентно.

Orange County Register: Наистина изглежда така. Когато ви гледах във Fofum, забелязах, че публиката е увидивително млада. Да видиш 15-,16-,17-годишни деца… други групи, които са съществували толкова дълго или по-дълго от вас не ги привличат така. На какво се дължи това?

Bruce Dickinson: Окуражаващото е, че се случва в Америка в момента. Това се случи вече в Канада преди много време и очакваме да се случи Европа и Южна Америка. Когато отидем в една страна и на концерт дойдат 45 000 души като, например, в Колумбия, 30 000 в Коста Рика… а ние дори нямаме и издателска компания в Коста Рика. Това не са стари, закоравели фенове. Това са хора, които ни виждат за първи път.

И част то тях са много, много млади, което е страхотно, защото, с цялото ми уважение към стари рокаджии, те не се представят така както 16-годишни деца. Знаете, те седят там и си друсат главите заспало – харесва им със сигурност, но те не поскачат нагоре-надолу, подлудявайки, не си свалят дрехите, потейки се, защото биха могли да се озоват в болницата.

При хлапетата и нас.. е като да подхравнаш ураган. Нуждаеш се от тези топли води за да поддържаш урагана. Ние черпим енергия от публиката и й я връщаме обратно.

Orange County Register: Част от факта, че сте толкова популярни сред младите, сигурно се дължи на по-големите братя и дори родители, които им дават записите. Но аз мисля, че в голямата си част има нещо общо с това, че метъла сега е до голяма степен повлиян от вас.

Bruce Dickinson: Да, мисля че много от групите наоколо сега биха казали че сме им били повлияли, защото ние излизахме и правихме нещата по наш си начин. Казвахме ‘Майната им на институциите, не ни пука за радиото, просто искаме да правим рок както ние си искаме.’

Orange County Register: Продължавате да го правите.

Bruce Dickinson: Точно така. Но нещото, с което наистина се гордея е, че нещата които сме правили издържат на критичните погледи. Толкова много от групите сега са доста по-тежки от нас. Нямаме проблем с това – няма да се пробваме да станем по-тежки от тях или нещо подобно. Просто правим това, което правим.

Orange County Register: Да, но надпявате по-голямата част от тях. Мислят, че имат добър нов метъл, чудесно, но просто има много ръмжене и викане сега.

Bruce Dickinson: Виж, не искам да коментирам избора на хората. Хората решават да пея по този начи, а публиката решава да го купи. Харесва им. Моят син е в група, и е вокалист, и неговите вокали… те са пищящо-ръмжащи… а има доста приемлив глас. И все пак се упражнява доста усилено да усвои пищящо-ръмжащата техника, без да си изгубва гласа на всеки пет минути. Така че по това отношение съм на принципа - ‘Свалям ти шапка.’ След това отивам да го видя на концерт и си казвам ‘ОК, разбирам го.’ Не е начина, по който аз бих го изпял. Но го разбирам.

В същото време, всички хлапета в неговата група са фенове на Maiden. Харесва им, заради това което представлява и заради наследството, но и поради това което правим в момента. Толкова много от тези деца, които харесват групата сега, са се зарибили през последните пет години. Това означава, че те не са слушали само нашите класически албуми, но и новите неща, които издаваме.

Orange County Register: Може би, но се надяват да уловят част и от вашето минало също така.

Bruce Dickinson: О, една от главните причини поради, които това турне хвана вниманието на младите хора от части бе това, че те нямат и идея какво беше, когато Maiden свиреше ‘Rime of the Ancient Mariner’, но биха дали и кучешките си зъби, за да са били там.

Ние им предлагаме тази възможност. Не като правим имитация или точно копие на World Slavery турнето, а ние съживяваме тези песни с повече опит от този, който имахме през 1984г. Всичко тогава звучеше все едно бързаме да стигнем до края, защото просто бяхме развълнувани и още доста млади. Качвахме се на сцената и свирихме всичко на двойни обороти.

Сега, когато сме преминали през хлъзгавия път да правим това за найсти път, ние имаме увереността да придадем на песните силата, която те наистина заслужават. Много групи по този път губят вълнението, защото ги свирят от години. Така стават много добри свирейки парчетата, но хлапетата ще ги погледнат и ще кажат ‘Да, но изглеждат доста отегчени.’ Хаха.

Orange County Register: Вие не изглеждате ни най-малко отегчени.

Bruce Dickinson: Ние осъзнахме това преди доста време. Как да предотвратим това да ни се случи и на нас? Защото всичко от нас биха били доста разочаровани от себе си ако това се случи. И си помислихме - “Е, да не ги свирим толкова много!”. Мислете за това като за огромна привилегия. Мислете за това като за хлапета, които правят група и правят своите първи три-четири концерта – всеки от тях е същия като първия път, когато правиш световно турне, защото е толкова вълнуващо.

Така че да запазим вълнението, ние просто свирим парчетат малко по-малко. И оставяме празнини помежду изпълненията. Това ни дава време да се възстановим физически, но по-важно – психически. Това поддържа вълнението.

Orange County Register: Това също поддържа мистиката.

Bruce Dickinson: Разбира се, веднъж когато излезеш, например, когато направихме началната част от турнето и свирихме в Лос Анджелис, в Ню Йорк… имам предвид, можете да определети сеизмичните вълни, които преминаха през интернет, след като свирихме в L.A. Преминаха през цяла Северна Америка. Хлапетата си пращаха имейли, гласящи “Господи, трябваше да ги видите, беше страхотно, бяха фантастични!”

Можете да прочетете още тук.

Shaq от Metal-Rules.com наскоро интервюира движещата сила на Annihilator, а именно Jeff Waters. Отдолу можете да прочетете няколко откъса от интервюто.

Metal-Rules.com: Какви са вашите мисли за метъла в Северна Америка сега. Мислите ли, че нещата са започнали да се подобряват достатъчно, за да може една група да има успех в родината си?

Jeff: “Като металист, какъвто главно съм аз, който случайно свири на китара и има група, от 2002 или 2003 година има подем и сега се случва. Има много страхотни групи и те не са същите като групите, които съм слушал аз. Обикновено, когато искам да послушам метъл, слушам по-стари неща – ранните Slayer, AC/DC, Judas (Priest), Exodus. Нещата, с които отраснах са още нещата, които обичам да слушам, когато имам време. Новото поколение като (Children Of) Bodom и Lamb Of God, всички различни форми на метъл, които се създават сега със сигурност са различни от тези през 2000 година, както и през 90-те метълът на 80-те беше почти изчезнал. Харесва ми обстановката сега, фантастична е. Мога да отида до музикалния магазин и да намеря някои от групите, които харесвам и повече от една хубава песен на всеки диск. Има избор, а с Интернет имаш дори по-голям избор. Ако просто искаш да провериш песните, за да се убедиш в качеството, можеш да ги намериш в нета вместо да си изгубиш трудно-спечелените пари за група, която има само една губава песен на вски албум и прави едно хубаво видео за нея, след което купуваш диска им и се оказва, че останалото е боклук. Това е страхотно, защото се изкореняват лошите материали от добрите.”

Metal-Rules.com: Имайки предвид това, смятате ли че даунлоуда от Интернет е навредил на Annihilator?

Jeff: “Вреди на всеки. Има две страни на острието и просто трябва да се примириш с това. Мога да кажа нещо негативно, но и аз съм виновен. Преслушването на групи чрез Интернет е идеално за мен, защото мога да преценя кое искам да си купя. Не свалям песни без да си платя за това; Искам да отида до магазина и да си пупя диска с кутията и всичко, но искам и да се опаря както ставаше през 90-те. Ще видя някое видео на някое от тези редки метъл-предавания и виждайки готин клип на някоя група ще купя диска и останалата част от него ще е отвратителна. Ще се почувствам прецакан и няма да искам да го пусна отново. Очевидно вреди, но е и невероятен промоционален инструмент. Не е направило нищо друго освен да ми помогне и е запазило името ми дори когато ме е нямало там да свиря. Невероятно средство е за представянето на нови групи и ми се иска да съществуваше и когато ние стартирахме. Можеш просто да качиш песен на уебсайт и ако 10 милиона човека искат да я чуят – те могат. От по-сериозна страна може да е финансово унищожително, защото много групи или лейбъли нямат достатъчно финанси за да свършат правилната работа. Лейбълите не вземаха насериозно Интернет през 90-те и сега си плащат за това. За нещастие много метъл-групи също си плащат за това. Такъв е живота, просто трябва да се примириш и да приемаш ударите, да правиш това което обичаш, независимо от цената.”

Metal-Rules.com: Вие подгрявахте за Trivium по-рано тази година в Европа. Знам, че сте в добри отношения с тях и съм сигурен, че това турне помогна в представянето на вашата музика пред много фенове.

Jeff: “Бинго! Имаше доста коментари против Trivium и хората се чудеха какво правя като ги подкрепям. Глупаво е защото Matt и Corey ми се обадиха и ми казаха, че наистина ще се радват ако отида на турне с тях. Знам къде ми е мястото относно продажби и популярност. Например, Van Halen дори нямат и излязъл албум, нали? Някои като Slayer, вероятно, преди турнето им продава повече албуми от Van Halen, но просто знаеш, че Slayer няма да оглавят турнето вместо Van Halen. По същото време ние продаваме повече от Trivium в определени райони, но във Великобритания те са колосални. Свирят пред 5000 човека всяка вечер, а част от турнето беше три и половина седмици там. От гледна точка на бизнеса, ние свирихме пред всички тези хора, които ни гледаха и се чудеха кои сме или мислеха, че сме нова група. “Това вашият първи албум ли е?” И аз си седя и им отговарям “Погледнете ме, погледнете ме в очите! Аз съм над… е, в късните трийсет съм… вероятно съм на 41! (смее се) Не издавам първия си албум!” Беше невероятно, защото продажбите ни се увеличиха в цяла Великобритания и можете да си представите колко ни беше хубаво там. Можехме да отидем като ‘Annihilator’ там и да свирим пред 250-300 от нашите верни фенове на всяко шоу, затова отивайки там и свирейки пред 5000 човека всяка вечер, увеличавайки си продажбите, ние можем да се върнем там и да свирим пред повече от 250-300 човека. Като цяло в Европа е по-различно, защото можем да отидем в различни страни и да огравяваме концерта като свирим пред 500-5000 човека, но това беше добре, беше част от сделката. Беше добре за всички, защото Trivium имаха доста повече хора на концертите им в останалата част от Европа.”

Metal-Rules.com: Значи не ви подразни изобщо, че група-ветеран като Annihilator отваря на група деца, в крайна сметка?

Jeff: “Ако погледнете списанията, а аз получавам доста от тези списания от Германия, Великобритания и Канада. Аз съм в пощенският им списъкът и едиторите им ми праюат тези списания безплатно – това е едно от предимствата да си в бизнеса нали? Получавам безплатни списания всеки месец! Но не виждата Waters на корицата на всички тези издания, а там виждате Trivium. Те са тези, които получават голямата подкрепа и продават невероятно голям брой записи, сравнени с моята група сега, затова, разбира се, нямам нищо против като отварям за тях. Ако имах някакво масивно его щях да откажа, но това е метъл и беше добро турне, представяйки групата ми на много нови фенове, което може само да ми помогне. Това, което наистина прави е, че помага на феновете, които вече са фенове на Annihilator, защото значи че ще можем да се върнем и да направим по-добро шоу, по-дълги концерти, да си позволим за се върнем отново на турне там.”

Можете да прочетете цялото интервю на английски тук.

В последно време интернет пространството се заля от множество аудио и видео интервюта. Част от тях можете да видите отдлолу:

>> Китаристът на Angra, Kiko Loureiro е бил интервюиран от GuitarEuroShop във франция на 22 Март 2008г.

Част първа:

Част втора:

>> Японските Metal Moment са пуснали интервю с фронтменът на Dokken – Don Dokken – което можете да чуете тук.

>> Интервюто на The Hard Way с Tomi Joutsen и Esa Holopainen от финландската метал банда Amorphis може да видите тук.

Фронтменът на легендарните Iron Maiden, Bruce Dickinson, е бил интервюиран от Eddie Trunk от радио предаването ‘Friday Night Rocks’ на 14 Март преди концерта на групата в Ню Джърси.

За пресъздаването на ‘Powerslave’ сета в сегашното турне:

“Казахме, че ще го направим преди пет години. Направихме си 10-годишен план преди пет години за това, което ще правим с групата и до този момент го спазваме точно. Когато аз се върнах в групата, си казахме, ”Ще излезем и ще изсвирим някои от старите неща като загряващо, реюниън турне и след това ще се съберем и ще запишем албум, който ще бъде много добър.” Всички отговориха “Ааа, да, те всички казват така.”, а ние казахме “Не, не, не – ние сме наистина сериозни.” Издадохме ‘Brave New World’, направихме ‘Brave New World’ турнето и това беше голям успех. Затова се събрахме отново и записахме албума ‘Dance of Death’, след което направихме ‘Dance of Death’ турнето и това беше дори по-голям успех. След това си казахме “О, между другото, след следващото турне ще направим турне за ‘Powerslave’ албума, като предишното турне ще бъде с нов материал. Така излезе и ‘A Matter of Life and Death’ – огромен успех по света, леко успорен от няколко човека, които не биха излезли да си купят албума… кофти. Не сме възобновяваща се група, не сме и архитип… е, не архитип – ние в действителност сме архитип – но не сме архаични в смисъл, че сме някакви стари вкаменелости, влачещи наоколо костите на стари песни. Това, което ще видим тази вечер не е само отпразнуване на много от тези песни, а отпразнуване на много млади, нови фенове, които не са ни чували да свирим тези песни. Но причината да имаме тези нови фенове няма нищо общо с нашата история, а с новите албуми, които направихме през последните три-четири години. Навярно не е съвсем такъв случаят в САЩ, както е в останалия свят, но навсякъде другаде случаят е такъв. Така че ако няколко човека са малко изостанали във времето, това е просто много лошо – те биват подминати. Останалият свят продължава с невероятна скорост. Пример за това са 50 000 зрители в Мексико Сити и така нататък – в Южна Америка и в Европа… Вратите се отварят като става дума за Iron Maiden в момента.”

За плановете с няколко години напред и обявяването на датите за турнето на етапи, вместо всички наведнъж:

“Както казах, има много видове планове. Още когато се събрахме си казахме, че ще направим това, и го направихме, и след това казахме, че ще направим това, и това, и това, и направихме всичко. Както, когато обявихме датите за западната част на САЩ. Казахме “Ето първата част от датите”, след което ги обявихме. И какво получихме насреща? Получихме цяла купчина от некадърници от Blabbermouth, които не могат да четат на английски, които казаха (заимстващи тона на метълист-глупак) “Еха, ще изнесат само четири концерта в САЩ”, защото не разбират английски. Е, знаете, както и да е. Така, че за тези, които си мислят, че хората посещават концертите ни, защото ще свирим ‘Powerslave’, имам да кажа: “Помислете пак. Навярно сте от същият вид хора, които не знаят английски.” И тези хора, разбира се, могат да посетят концертът в Ню Йорк на 14 и 15 Юни, мисля че в PNC и Мадисън Скуеър Гардън, и няколко други места също така. Ще сме в Чикаго само, за да дразним хора, които не са там; Кливланд, за да вбесим тези, които не живеят там; Бостън… аааа, знаете; И просто знаете, че Шрийвпорт просто пощурява, както си говорим, “Къде е нашето шоу?” и Вашингтон, и няколко други места; някои, от които може да съм забравил.”

За това, че влагат 100% от себе си във всичко, което правят, за да държат феновете си щастливи:

“Опитваме се да не разочароваме хората. Не сме реалити шоу. Повечето от медиите в момента са почти изцяло обсебени с култа към звездите, а не с култа към съдържанието, на каквото и да е. В Iron Maiden не става дума за звездите – Iron Maiden залагат на съдържанието. Така че хора, които ги интересуват тези неща, които са голямо… вероятно голямо… мнозинство, малцинство… както и да е, адски много хора… могат да посетят нашите концерти и да получат някакъв вид почивка от домашно направени порно касети, Playboy модели, ограничения, и всички други глупости, маскарадите за съдържание и вид празнота, които нахълтват в ежедневния ни живот – независимо дали ни харесва или не.”