Събралата се отново прогресив метъл банда CYNIC, чийто албум от 1993 година “Focus” е обявен за основоположен в полето на техникъл/прогресив метъла, влезе в студио с техният продуцент Уорън Рикер (DOWN, SANTANA), за да започне последните записи по албума си, за по нататъчното му появяване през 2008 чрез разпространителите от Season of Mist Records.

Шон Рейнър, барабанист на групата сподели: “В момента завършваме миксирането на последните две песни за новият албум на CYNIC с Уорън Рикер и това не може да не ме направи щастлив. Той наистина звучи невероятно. Обичам звука на барабаните си! Китарните звуци на Пол са наистина убийствени. Малоун дойде от Мисури и за четири дни записа невероятни бас линии. Тимон пристигна от Холандия, предната седмица и вече е част от екипа. Неговата китара звучи наистина откачено. В студиото сме от вече четири седмици и половина и вече се чувствам, така все едно съм бил една година! След като утре вечер приключим със записа на песните, ще седнем и поне една седмица ще ти оставим да отлежат преди да продължим с микса и мастеринга. Веднага след това, пък, започваме подготовката за лютното ни мини Европейско турне, така, че следете за датите.”

Новият албум на CYNIC ще съдържа осем песни и групата вече работи с автора на обложките на албумът им “Фокус”, Робърт Веноса.

Основатели на CYNIC са Пол Масвидал(китара и вокал) и Шон Рейнър(барабани).

Гледайте изпълнението на CYNIC новата си песен “Evolutionary Sleeper” в Hovefestivalen, Норвегия, Юни 2007:

Ben Wener от The Orange County Register наскоро е интервюирал Bruce Dickinson от Iron Maiden. Няколко откъса от техния разговор можете да видите отдолу.

Orange County Register: Как би характеризирал метъла сега?

Bruce Dickinson: Един вид направи пълен оборот. Освен, разбира се, че сега, повече от всякога, публиката може да притежава музиката по-лесно, заради интернет и свалянето, и подобни неща. Публиката има голям избор сега. Заради това е и наистина окуражаващо, когато видиш как билетите за концертите ти се продават като топъл хляб. И без реклама по радиото, по телевизията не можеше да се издаде албум. Е, сега вече може…

Orange County Register: Но последният албум е сборен с най-големите Ви хитове (‘Somewhere Back in Time: The Best of 1980-1989’).

Bruce Dickinson: Да, и е предназначено за хора, за които групата е нова, които се нуждаят от някаква насока кое да чуят първо. Всъщност, това което наблюдаваме е глобален феномен, който е причинен от комуникация от уста на уста, а това е безпрецендентно.

Orange County Register: Наистина изглежда така. Когато ви гледах във Fofum, забелязах, че публиката е увидивително млада. Да видиш 15-,16-,17-годишни деца… други групи, които са съществували толкова дълго или по-дълго от вас не ги привличат така. На какво се дължи това?

Bruce Dickinson: Окуражаващото е, че се случва в Америка в момента. Това се случи вече в Канада преди много време и очакваме да се случи Европа и Южна Америка. Когато отидем в една страна и на концерт дойдат 45 000 души като, например, в Колумбия, 30 000 в Коста Рика… а ние дори нямаме и издателска компания в Коста Рика. Това не са стари, закоравели фенове. Това са хора, които ни виждат за първи път.

И част то тях са много, много млади, което е страхотно, защото, с цялото ми уважение към стари рокаджии, те не се представят така както 16-годишни деца. Знаете, те седят там и си друсат главите заспало – харесва им със сигурност, но те не поскачат нагоре-надолу, подлудявайки, не си свалят дрехите, потейки се, защото биха могли да се озоват в болницата.

При хлапетата и нас.. е като да подхравнаш ураган. Нуждаеш се от тези топли води за да поддържаш урагана. Ние черпим енергия от публиката и й я връщаме обратно.

Orange County Register: Част от факта, че сте толкова популярни сред младите, сигурно се дължи на по-големите братя и дори родители, които им дават записите. Но аз мисля, че в голямата си част има нещо общо с това, че метъла сега е до голяма степен повлиян от вас.

Bruce Dickinson: Да, мисля че много от групите наоколо сега биха казали че сме им били повлияли, защото ние излизахме и правихме нещата по наш си начин. Казвахме ‘Майната им на институциите, не ни пука за радиото, просто искаме да правим рок както ние си искаме.’

Orange County Register: Продължавате да го правите.

Bruce Dickinson: Точно така. Но нещото, с което наистина се гордея е, че нещата които сме правили издържат на критичните погледи. Толкова много от групите сега са доста по-тежки от нас. Нямаме проблем с това – няма да се пробваме да станем по-тежки от тях или нещо подобно. Просто правим това, което правим.

Orange County Register: Да, но надпявате по-голямата част от тях. Мислят, че имат добър нов метъл, чудесно, но просто има много ръмжене и викане сега.

Bruce Dickinson: Виж, не искам да коментирам избора на хората. Хората решават да пея по този начи, а публиката решава да го купи. Харесва им. Моят син е в група, и е вокалист, и неговите вокали… те са пищящо-ръмжащи… а има доста приемлив глас. И все пак се упражнява доста усилено да усвои пищящо-ръмжащата техника, без да си изгубва гласа на всеки пет минути. Така че по това отношение съм на принципа - ‘Свалям ти шапка.’ След това отивам да го видя на концерт и си казвам ‘ОК, разбирам го.’ Не е начина, по който аз бих го изпял. Но го разбирам.

В същото време, всички хлапета в неговата група са фенове на Maiden. Харесва им, заради това което представлява и заради наследството, но и поради това което правим в момента. Толкова много от тези деца, които харесват групата сега, са се зарибили през последните пет години. Това означава, че те не са слушали само нашите класически албуми, но и новите неща, които издаваме.

Orange County Register: Може би, но се надяват да уловят част и от вашето минало също така.

Bruce Dickinson: О, една от главните причини поради, които това турне хвана вниманието на младите хора от части бе това, че те нямат и идея какво беше, когато Maiden свиреше ‘Rime of the Ancient Mariner’, но биха дали и кучешките си зъби, за да са били там.

Ние им предлагаме тази възможност. Не като правим имитация или точно копие на World Slavery турнето, а ние съживяваме тези песни с повече опит от този, който имахме през 1984г. Всичко тогава звучеше все едно бързаме да стигнем до края, защото просто бяхме развълнувани и още доста млади. Качвахме се на сцената и свирихме всичко на двойни обороти.

Сега, когато сме преминали през хлъзгавия път да правим това за найсти път, ние имаме увереността да придадем на песните силата, която те наистина заслужават. Много групи по този път губят вълнението, защото ги свирят от години. Така стават много добри свирейки парчетата, но хлапетата ще ги погледнат и ще кажат ‘Да, но изглеждат доста отегчени.’ Хаха.

Orange County Register: Вие не изглеждате ни най-малко отегчени.

Bruce Dickinson: Ние осъзнахме това преди доста време. Как да предотвратим това да ни се случи и на нас? Защото всичко от нас биха били доста разочаровани от себе си ако това се случи. И си помислихме - “Е, да не ги свирим толкова много!”. Мислете за това като за огромна привилегия. Мислете за това като за хлапета, които правят група и правят своите първи три-четири концерта – всеки от тях е същия като първия път, когато правиш световно турне, защото е толкова вълнуващо.

Така че да запазим вълнението, ние просто свирим парчетат малко по-малко. И оставяме празнини помежду изпълненията. Това ни дава време да се възстановим физически, но по-важно – психически. Това поддържа вълнението.

Orange County Register: Това също поддържа мистиката.

Bruce Dickinson: Разбира се, веднъж когато излезеш, например, когато направихме началната част от турнето и свирихме в Лос Анджелис, в Ню Йорк… имам предвид, можете да определети сеизмичните вълни, които преминаха през интернет, след като свирихме в L.A. Преминаха през цяла Северна Америка. Хлапетата си пращаха имейли, гласящи “Господи, трябваше да ги видите, беше страхотно, бяха фантастични!”

Можете да прочетете още тук.

Чакането, което не мога да нарека дълго, две години, си струваше всяка секунда. Както при всички концерти в България, подгряваща група бяха “Стрингс”, доста добра група, ако мога така да кажа.

После дойде тишината. Тишината примесена със сладкото очакване на тези невероятни музиканти. След малко интрото. После, после можете само да съжалявате ако не сте имали възможност да присъствате. Последва неповторимата, невероятна феерия от звук, динамика и светлини наречена Апокалиптика. Малко поне ще могат да разкажат снимки, аз оставам безмълвен.

Мога само да добавя - перфектен звук, перфектни Стрингс, перфекта публика и перфектна Апокалиптика, отново. Аз вече ги чакам, а Вие?